Манастир " Света Троица"

  Picture 003

Манастир "Света Троица"

Етрополе и манастирът „Света Троица”

       

         На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на старопланинския Черни връх, върху бигорна скала се извисява един от най - красивите български манастири - Етрополският манастир „Света Троица”, известен още с името „Варовитец”.

   Икономическото благосъстояние на будните и горди балканджии, стопанският възход на Етрополе като важен рударски център, са предпоставка през ХVІ в. – ХVІІ в. в града и в манастира „Света Троица” да възникне и процъфти Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази епоха. Интензивният живот, който е кипял в Етрополската котловина през ХVІ в. - ХІХ в. създава условия за широко развитие на книжовността и просветата.

          В годините на османското владичество в българските земи се твори висока духовна култура, фактор за съхраняване на християнската вяра и българската идентичност. Изникват множество манастири, които се превръщат в непреодолими крепости на народната свяст, в светилища на народностния дух. Църквите и манастирите стават средища на българската култура и просвета, средища на българската духовност.

         Етрополският манастир ”Света Троица” с огромната си книжовно – просветителска дейност е една от онези духовни крепости, които оставят ярка и трайна следа в историята на българската култура и просвещение.

         В миналото, а и днес, Етрополската котловина се оглася от тържествения камбанен звън на петте градски църкви – „Св. Петка”, „Св. Георги Победоносец”, „Св. Архангел Михаил”, „Св. Никола” и „Св. Пророк Илия”. Нашите деди са построили църквите така, че погледнати отвисоко, образуват кръст.

Етрополе заедно с петте си църкви и манастира „Света Троица” е уникално средище на духовен и културен живот. Подобни градски центрове с изявен поминък има много, но малко от тях имат богатата история на нашия град.

Легенди и предания за манастира

          За историята на Етрополския манастир „Св. Троица”, ням свидетел на много превратности, са съхранени легенди, грижливо предавани от поколение на поколение. За древната история на светата обител една от легендите говори, че тук Иван Рилски се установил в търсене на усамотение и покой и основал пустинножителството си в една от пещерите в местността Варовитец. Близостта на това място с будното и активно рударско селище го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, за да бъде далеч от всеки шум и суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и основало там манастира „Варовитец”.

         Съществува и друга легенда за основаването на манастира, която разказва, че преди да се съгради обителта на днешното и́ място, нейните основатели монаси обиколили височините в местността Суха Равен. Те спрели за известно време при един водопад и там кацнала врана, откъдето идва името на този водопад – „Враната вода”. Враната изграчила и литнала. Монасите тръгнали след нея и спрели на мястото, където кацнала враната – на бигоровата скала в близост до водопада „Варовитец”. За тях това било знак, че това е мястото, където трябва да се установят.

Историята на манастира през ХІІІ в. – ХІV в. е свързана с две предания. Първото предание разказва, че манастирът бил посетен от цар Калоян и царица Целгуба, която след убийството на царя станала монахиня именно в манастира „Варовитец”. Оттук после я взел цар Борил. Второто предание разказва, че в Етрополския манастир бил заточен патриарх Василий  .

Строежът на църквата „Света Троица” и

на манастирския комплекс

Ценен исторически източник за миналото на манастира „Света Троица” е Етрополският поменик2, където на лист 5б игумен Хрисант е оставил следната приписка:


pmen56

 

         В нея игумен Хрисант е написал, че Етрополският манастир е основан преди 700 години, т.е. през 1858 г. При събарянето на старата средновековна църква са били намерени две плочи с надписи за основаването на манастира. Те били зазидани в основите на новия храм. Тези данни игумен Хрисант потвърждава като очевидец на събарянето на старата църква, в разговор с местния историк Александър Тацов.

         Някои изследователи свързват основаването на манастира с възникването на Етрополската книжовна и калиграфско - художествена школа в края на ХVІ в. – началото на ХVІІ в. Действително един от най - ранните ръкописи от Етрополския манастир е Четириевангелие от 1595 г. В малко от стотиците манастири по нашите земи в онези времена са функционирали скрипториуми – не само в годините на османското владичество, но и преди него – в епохата на Средновековната Българска държава.

         Преди да бъде съборена старата църква на манастира, тя е била възобновявана няколко пъти, за което са оставени приписки в поменика. На лист 79б неизвестен летописец е оставил приписка за последното възобновяване на старата църква, което е станало през есента на 1682 г.

         За строежа на пристройките и каменния зид в манастира през 1833 г., сочи приписка на лист 93а, оставена от игумен Йоаникий. Тогава били построени три сгради със стаи за гости от жителите на село Лопян, от колибарския център Вранащица и от самарджийския еснаф в града.

         В манастира „Света Троица” е запазен ценен османски документ от 1832 г., Същият е преведен от ст. н. с. д-р Стоянка Кендерова,главен архивисти на отдел „Ориенталски сбирки” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Документът съдържа:

1) Илям на ес-сеййид Мехмед Вехби, наместник-кадия на град Етропол.- донесение от 5 септември 1832 г., с което се иска разрешение за ремонт на църквата при манастира.

2) Резолюция, най-вероятно от валията на Видин [а може би Великия везир], разположена вляво на листа над илям.   – от 17 септември 1832 г., до заместник кадията - ефенди и до войводата-ага на Етрополе, в която се дава разрешение за ремонта:

„ … Според свещения шериат [при ремонта] на спомената църква [не трябва да се превишават размерите й] дори с едно зрънце повече от оригиналния строеж… .”

 

3) Мюраселе на представител на кадийската институция в Етрополе, разположено вдясно над иляма - писмена заповед от 13 ноември 1834 г. с разрешението за строежа.

         Друг ценен документ, който ни дава сведения за построяването на днешния храм „Света Троица” е запазеният Ферман на султан Абдул Меджид, син на Махмуд ІІ (1839 – 1861) от 13 - 22 юни 1857 г. град Костантиние (дн. Истанбул). Двата документа са безвъзмездно преведени от ст. н. с. д-р Стоянка Кендерова.

 ferman

 

         Днешният храм „Св. Троица” е построен през 1858 г. Старата църква е била няколко метра на запад от него. Строежът на днешната църква е започнал на 15-ти април 1857 г. от брациговските майстори Иван Боянин и Георги, които изработили макет на новия храм от 7 оки чист пчелен восък. По - късно този макет бил разтопен за свещи за един от храмовите празници 4.       

         Етрополският хронист хаджи Цено Христов посочва като надзирател на строежа Иванчо Даскалчето от Етрополе, а за настойници – хаджи Пейо Хаджихристов и Павел Панчов.

         Новата църква от 1858 г. е била построена с даренията на стотици миряни.

         Пръв щедър дарител бил игуменът на манастира Викентий, който дал всичките си спестявания от 16 000 гроша. Феликс Каниц съобщава, че етрополци събрали и дарили за строежа на новата църква 50 000 гроша 5 .

Куно Иванов от рода Парапанци дарил за постройката железните греди. Камбаната за храма дарил етрополецът Симеон Д. Златарев през 1894 г. Представителят   на Рилския   манастир в   града – духовникът хаджи Поликарп дарил 1000 гроша за изработването на царските двери с резба. За направата на керемидите за постройката е извикан майстор от Пирдоп, който издълбал върху една керемида следния надпис:

 

“1858 август: 28:61

Майсторь Георги

Тодоровь от Пирдопь”

 

         През 1860 г. Костадин Троянец боядисал куполите и стените на новата църква, за което е оставена приписка в поменика на манастира.

         На много места в етрополските ръкописи са оставени приписки, от които узнаваме за грижите, които заможни етрополци, хаджии и еснафски сдружения в града полагали за църквата и сградите на манастира. Тези грижи се изразяват в постоянни материални и парични дарения.

         Храмът “Света Троица” е осветен на 24 май 1860 г.

         Вдясно от входната врата на църквата е отбелязана годината на строежа и́ – 1858   г.

 

Църквата на манастира е кръстовидна трикорабна постройка - корабите са отделени с   колони. Напречната стена на кръста се разширява така, че образува два странични олтара: северен – “Св. Йоан Кръстител” и южен – “Св. Св. Козма и Дамян”. Централният олтар е “Света Троица”.

         Над църквата се издигат пет купола: централният – върху осмостенна призма, а околните -   върху шестостенни призми. Църквата има пет абсиди: една на изток – на централния кораб, по една на север и юг – на страничните олтари. Подът е бил покрит с каменни плочи.

         Олтарната стена е била семпла, с твърде лека резба. Царските двери са резбовани с мотиви от Самоковската и Тревненската школи. Владишкият трон е с лека   резба. Каменните колони в храма са цилиндрични, с   профили отгоре и в основата.         През 1931 г. при един от ремонтите на храма стените са били боядисани със сиво - синя блажна боя. На западната стена над вратата тогава е изписан ктиторски надпис с имената на дарителите: Тотка и Петко Георгиеви – 500   лв;   Христо и Гена ц. Буцови – 500 лв.;Тодор Дончев – 500 лв.; Христо Дончев – 500лв.; Лалка и Гаврил Хр. Билеви – 300 лв; Мария и Христо Хр. Нишеви – 300 лв.; Мария Х. Панчева – 200 лв.; Съба и Стоян Томови – 200 лв.; Мария и Тодор Червенкови – 200 лв.; Неделя и Христо Билеви – 200 лв.; Александър Ст. Кунов – 200 лв.; Анастасия и Хино Христови – 200 лв.; братя Шаранови – 200   лв.; Ангелина Хаджипанчева – 200 лв.; Мария и Никола Дочеви – 200 лв.; Димитра и Иван Ценови – 500 лв.; х.Пена К. Стайкова – 300 лв.; х.Мария Станева – 200 лв.; х. Мария И. Йотова – 200 лв.; Велю Съйков – 200 лв.; Пеша Ц. Йотова – 200 лв.; Вуна Г. Цветкова – 200 лв.; Васила, Дона, Костадина и Ивана – 200 лв.; Данка и Найден Бояджиеви – 200 лв.; Димитра Антонова – 200 лв. Стана Тодорова – 200 лв.; Юрдана Зосимова   - 200 лв.; Стефан и Рада Сърцанови – 200 лв.

         Иконите от царския ред на иконостаса в църквата са изработени с дарения на етрополци. Вляво на иконостаса са иконите: “Пресвета Тройца”; “Св. Богородица”; “Св. Архангел Михаил” и „Св. Архангел Гавриил”, с подпис на нея: В. Радойков; “Архидякон Стефан” - с ктиторски   надпис, на който четем имената на дарителите от етрополския мутафчийски еснаф – Панчо Ценов, Мильо Ценов, Илия Симонов, Ценко Милюв, Вушко Йотов, Йото Ценов, Петко Димитров, Григор Дойнов, Иван Бончов, Цено Ицов, Бончо   Нинов, 11 май 1902 г. В.С.Попов; “Св. Иван Рилски Чудотворец” - подарена от братята Иван и Лазар Кесеви – Етрополе, 14 септември 1902 г.

         Вдясно на иконостаса са иконите: “Исус Христос” - с ктиторски   надпис, подарена от Параскева Ножарова от Етрополе, 1897 г.; „Св. Йоан Предтеча- с ктиторски надпис, в който четем имената на дарителите Димитър Х. Мермерови Цона Данчова 1897 г.; „Св. Георги и Св. Мина” - с подпис на автора В. Радойков , 1898 г., „Св. Архангел Михаил” - с надпис за автора Петьо Илиев от Казанлък, 1907 г. и дарители: Павел Кунчев, съпруга Найда, син Кръстьо със съпруга Цена и от Иван Гергов и жена му Рада със син Георги, 27 януари 1907 г.; „Св. Николай Чудотворец” - подарена от братя Иван и Лазар Хр. Кесеви от Етрополе, 14 септември 1902 г.

         През 1907 г. Петьо Ганин от Казанлък рисува стенописите в църквата. Засега няма данни за по - ранно стенописване на църквата. Всички стенописи също са били с ктиторски надписи.

         В църквата „Света Троица” има два параклиса – южен и северен.

Южният параклис е посветен на Светите Безсребреници Козма и Дамян. Двамата братя Козма и Дамян имали чудотворната сила да лекуват всякакви болести. Те не взимали от хората никакви пари, а с имането, което наследили, подпомагали бедните. Дори безнадеждно болни се обръщали с молитви към тях. Паметта на Светите Безсребреници Козма и Дамян отбелязваме на 1 юли. Иконите в този параклис са изографисани с дарението на П.Х.Потайников и съпругата му Рада от Етрополе през 1896 г.

         Северният параклис е посветен на Свети Йоан Кръстител. Според християнската религия Йоан Кръстител заема изключително място сред Светиите. По божията воля Йоан бил избран за пророк и кръстител Господен. Православната църква чества Св. Йоан Кръстител няколко пъти в годината, но най - тържествено празникът се отбелязва на 7 януари. Иконата на Св. Йоан Кръстител от този параклис също е дарение от П. Х. Потайников през 1896 г.

Етрополският манастир „Света Троица” е от онези свети български места, където всеки, дошъл в обителта, може да почувства величието и омаята на отминалото време, да остави своята лепта за благосъстоянието на манастира. Присъствието на днешния модерен век трябва деликатно да се вписва в летописа на обителта.

От 2003 г. изпълняващ длъжността игумен на манастира е отец Емил Якимов заедно със съпругата си презвитера Десислава Якимова. В негово лице Етрополският манастир има добър стопанин, който неуморно, с всеотдайност и грижовност полага много труд и усърдие за обновяването и ремонта на манастирския комплекс.

През 2007 г. в Етрополския манастир започва цялостен ремонт на църквата с Благословението на Негово Високо Преосвещенство Свето Ловчански митрополит Гавриил. Стенописите на днешния храм са по проект на Сашо Рангелов – доцент по стенопис във факултета „Изобразително изкуство” на Великотърновския университет. Храмът „Света Троица” е изографисан по класическия църковен канон от доц. Сашо Рангелов и художниците Силвия Цочева и Йорданка Каралъмова.

На стените от изток на запад са нарисувани житийните сцени: „Рождество Христово”, „Приносение в храма”, „Бягство в Египет”, „Кръщение Господне”, „Преображение Господне”, „Възкресение Лазарово”, „Вход Господен в Йерусалим”, „Разпятие Христово”, „Сошествие в Ад”, „Вознесение Господне”.


Над тях в слепите куполи са нарисувани старозаветните пророци, като всеки от тях държи свитък с пророчество за съответната сцена. На западната стена над входната врата е изографисана сцената „Успение на Пресвета Богородица”. В централния кораб, с три светли купола (имат барабани с прозорци), на височина 15 метра, в посока от изток на запад са изобразени: в централния купол – „Христос Вседържител” и в двата купола: „Бог - Отец” и „Свети Дух”. Между тях има два слепи купола, на които са изобразени „Христос Емануил” и „Света Новозаветна Троица”.

 

В Северния параклис „Св. Йоан Кръстител” са нарисувани сцени с отсичането и погребението на главата на светеца. В южния параклис „Св. Безсребреници Козма и Дамян” е картината „Живоносен източник” - символ на християнската вяра. В певниците от двете страни на олтара са изобразени „Йоан Кукузел”, „Йоан Дамаскин” и „Роман Сладкопевец”.

На ниския регистър, на южната стена с правите светци са изобразени: „Св. Петка Търновска”, „Св. Иван Рилски Чудотворец”, „Св. св. Кирил и Методий” и „Стълпници”. На северната стена са изобразени: „Св. Патриарх Евтимий Търновски”, „Св. Николай Чудотворец” и „Св. Великомъченици Екатерина и Св. Варвара” и „Стълпници”.

Красивата резба на иконостаса е дело на майсторите - дърворезбари Слави Тошев и Димитър Христов. Средствата за изработването на новия иконостас са дарени от Емил Димитров.

Новата църква грее със светлините на позлатения полилей, в който са вградени миниатюрни икони на светци. Той е дарен от Владимир Житински. Изграждането на новата чешма и калдъръма в двора на манастира също са направени с неговата финансова подкрепа.

Цялостният ремонт на храма и неговото изографисване са осъществени с щедрите дарения на благодеятелите на манастира - Емил Димитров и Славян Теофилов. Отец Емил получава през годините материална помощ от много миряни от Етрополе и региона, от „Елаците – Мед АД”, от община Етрополе, от християни от всички краища на България. Днес, както и в миналото манастирът „Света Троица” има своите щедри дарители. „Ако си дал на другия дори частица хляб от своя хляб … не си живял напразно…” . Тези думи на незабравимия български певец Емил Димитров са актуални за дарителите днес.

На 12-ти юни 2011 г., на храмовия празник - Петдесетница в тържествена обстановка Негово Високо Преосвещенство Свето Ловчански митрополит Гавриил отслужи Обновление и Света литургия в храма „Света Троица”.

         Със своята уникална красота, като перла в манастирския комплекс, днес обновената и реставрирана църква „Света Троица” привлича и омайва миряните, гостите от цял свят.

        

 

Ценни реликви на манастира

 

         Най - ценните реликви на манастира са били два сребърни напрестолни кръста и позлатена мощехранителница с мощите на Светите Безсребреници Козма и Дамян.

Двата напрестолни кръста били изработени от сребро и след това позлатени. Единият кръст е изработен във Враца през 1492 г. от майстор Йован Янов и подарен на манастира от поп Стоян от с. Хърлец. Другият кръст е бил изработен в края на ХVІ в. по подобие на първия кръст от майстор Маврудия Драгулинов Стоянов от с. Камено поле. За голямо съжаление тези свети реликви са изчезнали от манастира.

Мощехранителницата е изкована от сребро от майстор Бойчо в Етрополе на 11 юни 1692 г. и е била позлатена от катинчарския еснаф в града. Изработването и е станало под настоятелството на йеромонах Симеон, вероятно игумен на манастира по онова време. На тържествената служба на 1 юли 1692 г. йеромонах Симеон промил мощите на двамата светци Козма и Дамян и раздал водата за здраве на поклонниците от града и околностите. И днес миряните застават с благоговение и вяра пред тази свята реликва на Етрополския манастир.

 mosti

 

Впечатляват и двата свещника пред иконостаса. Върху всеки от тях е изковано изображение на Светата Троица и ктиторски надпис, който сочи, че те са били закупени за 32 наполеона и подарени на манастира на 24 май 1893 г.

Върху свещниците са изписани имената на дарителите.

 

         От иконостаса на старата църква днес е запазена храмовата икона „Старозаветна Троица”, рисувана от зограф Недялко от Ловеч, 1598 г.

 svtroica

 

Тя се съхранява в Ноционалния църковен историко - археологически музей в София. Храмовата икона на средновековната манастирска църква е известна в науката като първата подписана от български майстор средновековна икона.7 Подписът на зограф Недялко от Ловеч върху нея е изключително явление за българското средновековно изкуство. Иконата е обрамчена от резбована рамка тип „осукано въже”. Този технически прийом е особено характерен за цяла поредица етрополски икони и бележи началото на дърворезбата като приложно изкуство в Етрополе. Мотивът на релефната украса с резбования кант тип „житен клас” и   „осукано въже”, който се среща в голяма част от иконите, изследователите свързват с развитието на мутафчийството в Етрополе – типичен занаят в миналото на града.8

Музейно копие на иконата „Старозаветна Троица” е показано в постоянната експозиция на Историческия музея в гр. Етрополе.

         

Манастирът „Света Троица” – най - значимият

книжовен център в края на ХVІ в. до 40-те г. на ХVІІ в.

 

  1658
      
През ХVІ в. – ХVІІ в. в манастира „Св. Троица” възниква и процъфтява най - продуктивната книжовна школа в българските земи през тази епоха. Манастирът функционира като деятелен скрипториум за преписване на богослужебни и библейски книги и заедно с Етрополе образуват единен книжовен център. В него се развива книжовна и калиграфско – художествена школа и иконописно ателие.

         В скрипториума на манастира се създават, преписват и украсяват ръкописни книги, разпространявани по цялата българска земя.

         В условията на османското владичество, когато българският народ е лишен от самостоятелна политическа и духовна власт, раждането и процъфтяването на скрипториума в манастира действително изглежда истински интелектуален подвиг. Етрополската света обител се превръща в един от стожерите, съхранили ценностите на българския народ и осигурили неговото Възраждане.

         Етрополската книжовна школа се създава не само благодарение на таланта и усърдието на десетките книжовници, творили в манастира. Заможните етрополски жители, църковните и манастирски служители откупуват ръкописите, заплащат на книговезците за подвързията на книгите. Многобройните дарители, гости на манастира, идващи от всички краища на българската земя, оказват материална подкрепа на книжовниците от светата обител като откупуват и даряват книгите.

         През вековете ръкописната книга, създавана по българските земи е едно уникално произведение. За разлика от печатната книга, тя е била плод на продължителен труд от страна на преписвачи, калиграфи, художници и подвързачи. Ръкописната книга е носител не само на определена култура, но е и ценен предмет.

През втората половина на ХV в. като най - продуктивен книжовен център се издига Рилският манастир. През ХVІ в. централно място заема дейността на Софийската книжовна школа, включваща София и софийските манастири. През ХVІІ век най - значим книжовен център става Етрополският манастир „Света Троица”.

         В края на ХVІ в. в манастира „Варовитец” започва да се събира новото монашеско братство и както личи от имената и данните, включени в Етрополския поменик от ХVІІ в., към светата обител се стичат хора не само от района, но и от други близки и далечни български краища. Онова, с което манастирът привлича младите монаси и просветените умове на епохата, е калиграфско - художествената и писарска школа. Нейният разцвет започва през 20 - те години на ХVІІ в..

         Ръкописите от Етрополската книжовна школа са издържани в духа на най-добрите постижения на българската средновековна книга. Голяма част от етрополските ръкописи са библейски и богослужебни книги. От библейските преобладават Евангелията, обикновено богато украсявани, а от богослужебните – Минеите.

 42buk
         През първата половина на ХVІІ в. етрополските кописти, които са били истински професионалисти, създават свое типично и изискано писмо, известно в палеографията като „етрополски калиграфски полуустав”. Етрополските ръкописи са с богата орнаментална украса с характерни мотиви като т.нар. „кръстен мотив” - на базата на кръста като сакрален християнски символ, птицата, змията, човешкото лице и главата с вдигната нагоре коса, които заедно с прекрасните миниатюри, поместени в медальони, изграждат една специфика на паметниците на ХVІІ век. Етрополският стил на орнаментиране през тази епоха се възприема и от много книжовници от Средна Стара планина и Средногорието. Етрополските ръкописи са били оформяни като книга. Подвързията на ръкописите е правена специално за тях от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обвити с телешка кожа. Тя е била украсявана с врязани комбинации от геометрични фигури и растителни мотиви.

Един от най – старите ръкописи, възникнал в Етрополския манастир е Четириевангелие от 1595 г., което се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Много от етрополските ръкописи и до днес все още не са установени поради липса на сведения за автора и скрипториума.

Днес на науката са известни 76 ръкописи от Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, които се съхраняват в Националната библиотека „Св св. Кирил и Методий”, Църковно-исторически и архивен институт, Врачанската Митрополия, библиотеката на Зографския манастир и др.

Манастирът „Света Троица” и Етрополската книжовна и калиграфско - художествена школа имат голямо общонационално значение. Името на нашия манастир блести редом с имената на такива прославени с книжовната си дейност манастири като Зографския, Рилския, Бачковския, Троянския и Преображенския.

 Известни представители на Етрополската книжовна школа

 В Етрополския манастир „Света Троица” през ХVІ в.- ХVІІ в. са работили десетки българи - граматици, орнаментатори, подвързачи. Средновековните изисквания за скромност са оставили анонимни мнозина от тях. До наши дни знаем имената на йеромонах Даниил, Василий Софиянин, йеромонах Рафаил, граматик Йоан, игуменЗахарий, монах Никита, даскал Кою от Тетевен, поп Стою, поп Живко, граматик Наум Матей, граматик Севлад, граматик Янкул и др.

         През ХVІІ в. в манастира съществува манастирско училище за обучение на граматици и орнаментатори. Към него се обособява и едно от най- богатите книговезки ателиета. Имената на по - известните подвързвачи се споменават в някои приписки на ръкописите: майстор Димитре, монах Онуфри, поп Влайо, поп Вълчо от Етрополе.

         Основател на Етрополската книжовна и калиграфско - художествена школа е йеромонах Даниил, известен в науката като Даниил Етрополски. Той е един от най - изявените български книжовници на ХVІІ в.. Сведенията, с които науката разполага за живота на отец Даниил, са кратките бележки, които е оставил към ръкописите си. Най - ранната вест за него е от 1616 г.. През тази година отец Даниил е бил във Врачанския манастир, където преписва едно Четириевангелие. Съхранена е само приписката на отделен лист, вложен в Черепишкото евангелие със следния текст 

           1616prep
 
Изглежда йеромонах Даниил се е установил в нашия манастир към 1620 г. когато при тогавашния игумен Андоний приписва и украсява Стишен пролог. Този ръкопис бил откупен от Гино грък - касапин от Етрополе, за 1400 аспри и подарен на манастира през месец август на 29 - ти ден, във вторник. Събитието тържествено било отпразнувано в кръчмата на Синадин в Етрополе. Тези сведения отец Даниил е оставил в бележка към ръкописа, който днес се съхранява в НБКМ. Йеромонах Даниил често е напускал Етрополския манастир, за да изпълнява поръчки и в други центрове. Книжовната дейност на йеромонах Даниил се простира до 1644 г. Оцелелите до днес негови ръкописи едва ли съставляват всичко, което този талантлив книжовник е създал.

 

         Сред най - дълго работилите представители на Етрополската книжовна школа е йеромонах Рафаил. Той работи в манастира от 1600 г., когато преписва Миней за месец април същата година. По - късно йеромонах Рафаил става игумен на манастира и пътува до Йерусалим.

         Изявен книжовник през ХVІІ в. е бил и Василий Софиянин, представител на Софийската книжовна школа. Той се оттегля в Етрополския манастир, където търси по - добри условия за работа. През 1642 г. той заминава за Света гора, където подарява няколко свои Минеи. Най - вероятно Василий Софиянин е останал в Света гора до края на живота си.

         Между 30 - те и 60 - те години на ХVІІ в. в манастира работи граматик Йоан. Запазени са 4 негови ръкописа. В Стишен пролог от 1636 г., писан от граматик Йоан, големият изследовател на Етрополската школа проф. Б. Райков открива неизвестно стишно проложно житие за връщането на мощите на свети Йоан Рилски от Търново в Рилската обител през 1469 г.. Последният познат ръкопис на поп Йоан е Четириевангелие от 1658 г., писано в Етрополе. Днес се съхранява в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”.


       Попйоановото Четириевангелие е изключително красиво, с художествено изработена позлатена сребърна обкова. През 1999 г. най-голямата японска фирма за художествени репродукции представя духовното наследство на България в календар. Тя прави картичка на Попйоановото Четириевангелие като нещо уникално. Тази картичка се разпространява по целия свят като образец за върховете в славянското ръкописно и подвързваческо изкуство.

 

Снимка на Попйоановото четириевангелие

          Етрополските книжовници са оставили прекрасни образци на българското ръкописно изкуство. Според изследователите на Етрополската книжовна школа в манастира „Света Троица” и Етрополе е последният голям разцвет на българската ръкописна орнаментика. Като типичен център на тази преходна епоха, особено пълно се откроява ролята на манастира и града като съединително звено между по-старите западнобългарски земи и новоразвиващите се източнобългарски книжовни средища.

          Игумени на манастира „Света Троица”

                  Към представителите на Етрополската книжовна школа – калиграфи, граматици, орнаментатори, с право могат да се причислят и игумените на манастира, под чието ръководство и участие са съставяни и преписвани етрополските ръкописи. Освен, че са се грижели за благосъстоянието на манастира, под тяхно ръководство се е извършвало обучението на младите монаси в килийното училище към обителта. Според Иван Кацаров в първия училищен регистър от 1790 г.   Килийното училище към манастира просъществувало до 1790 г., след което се премества към метоха в града.

         От запазените бележки върху ръкописите, Поменика на манастира и архивни материали от Историческия музей в Етрополе знаем имената на някои от игумените на Етрополската света обител:

 

Игумен Захарий – 1600 г.

Игумен Андоний Стария – 1620 г.

Игумен Андоний – 1622 – 1625 г.

Игумен Захарий – 1626 – 1642 г.

Игумен Симеон – 1642 г.

Игумен Рафаил – 1643 г.

Игумен Дамаскин – 1674 г.

Игумен Мисаил – 1682 г.

Йеромонах Симеон – 1692 г.

Игумен Дионисий – 1717 г.

Игумен Каленик – 1771 – 1781 г.

Игумен Евтимий - -1790 г.

Игумен Григорий – 1793 г.

Игумен Теодосий – 1825 г.

Игумен Евтимий Хилендарец – 1828 г.

Игумен Йоаникий – 1833 г.

Игумен Викентий – 1856 – 1864 г.

Игумен Паисий – 1864 г. за 3 седмици

Игумен Аганий – 1864 г. м. ноември

Игумен Неофит – 1865 г. от м.ноември

Игумен Хрисант – дошъл като послушник през 1856 г.,

игумен от 1876 г. до 1905 г.

Йеромонах Иларион от Етрополе – 1905 г.

Игумен Антим, родом от Орхание

Игумен Серафим

Йеромонах Климент, родом от с. Гложене

Игумения Варвара

Игумения Домника

Игумения Харитина

Игумения Наталия

Отец Емил и презвитера Десислава – от 2003 г.

 

 

 

Манастирът „Св. Троица”

и национално – освободителните борби

в Етрополския край

 

         Населението на Етрополе участва активно в национално - освободителните борби срещу османските поробители. Етрополци се сражават в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, в четата на Христо Ботев, в Легията на Раковски. Над 40 души се записват доброволци в българското Опълчение. Монасите от манастира не остават настрана от съдбоносните събития. Те са неизменно съпричастни към борбите на етрополци за правда и свобода.

         По време на кърджалийските нашествия в края на ХVІІ в., когато градът е полуразрушен, игуменът на манастира Григорий дава откуп за метоха от 250 гроша, солидна сума за времето си. В приписка върху миней от манастира четем:

igumen
    
В манастира голям бунтар и борец за национална свобода бил легендарният за Етрополския край игумен Хрисант, роден през 1834 г. в Трявна. В началото на 1856 г. той напуска родното си място и след кратко послушничество в Етрополския манастир, на 25-ти март 1862 г. приема монашество под името Хрисант.

През 1867 г. без знанието на манастирското братство, той укрива в килията си някои от ранените четници на Панайот Хитов, участвали в сражението в местността Хаджийца. С билки и молитви Хрисант ги лекува. Той бил известен като народен лечител и самоук „правач”. Много сполучливо лекувал и намествал счупени кости и изкълчвания. И досега се разказва как веднъж, за да покаже уменията си игуменът Хрисант сглобил счупена стомна, поставена в торба, без да гледа. Игумен Хрисант неведнъж е посрещал Апостола на свободата Васил Левски в Етрополския манастир. В магерницата той урежда скривалище за Апостола. През есента на 1870 г. Хрисант участва в основаването на местния революционен комитет в къщата на видния етрополец Тодор Пеев, съратник на Ботев и Левски. През 1879 г. игумен Хрисант бил предложен за депутат в Учредителното Народно събрание, но по неизвестни причини отказал. До края на живота си издирвал ръкописи от Етрополската книжовна школа и ревностно пазел богатството на манастирската библиотека. Напуснал този свят на 22-ри декември 1905 г. тихо и достойно.

         Игуменът Хрисант е останал в съзнанието на етрополци като изключително колоритна и силна личност. Този голям родолюбец и истински божи служител остава завинаги в манастира, за който е направил толкова много. Погребан е в манастирския двор, от южната страна на храма. И до днес етрополци продължават да споменават името на игумен Хрисант с уважение.   

 

Храмовият празник на манастира

 

         Храмовият празник на Етрополския манастир е на Петдесетница.

         Големият християнски празник - Петдесетница се чества винаги в неделя, 50 дни след Възкресение Христово. Според библейските сказания на този ден Господ изпратил на земята Свети Дух. Той се явил във вид на огнени езици пред Богородица, апостолите и събралото се множество. Чрез божествения огън всички те започнали да проповядват Божието слово на различни езици. Петдесетница е един от най - значимите православни празници – рожден ден на Христовата църква.

Етрополското население се отнася с изключителна почит към своя манастир. Затова и храмовият празник на манастира „Света Троица” е особено почитан ден в празничния календар на Етрополе.

В своята монография „Празници, традиции и обичаи в гр. Етрополе”, дългогодишната учителка Тинка Григорова, наследничка на един от най-известните възрожденски родове в града, разказва: „Рано сутринта, по пътеката се точеше върволица от хора. От Етрополе, етрополските села и други краища на страната се стичаха хиляди вярващи, за да присъстват на тържествената служба. В препълнения храм на църквата се отслужваше тържествена литургия от етрополските свещеници, а понякога и от Ловчанската епархия. След службата, в двора на църквата, се правеше водосвет за здраве и се вземаше орехова шума, която всеки отнасяше в дома си – за здраве. Свещеникът поръсваше множеството със светена вода. След тържествената литургия и молебен идваше ред и на курбан-чорбата, всеки си носеше паница и лъжица. На празника на манастира обезателно трябваше да се посетят три обекта: водопада, аязмото и беседката.

Всеки, посетил водопада, трябваше да премине през един тесен отвор и ако беше праведен, се провираше през него, а ако беше грешен – не можеше да премине. Аязмото на манастира е изворът на рекичката Варовитец. То се намира извън сградата на обителта, сред вековни букови дървета. Болни хора, дълбоко вярващи, се къпеха някога на храмовия празник рано в зори. Вярва се , че Светата Троица ще им донесе изцеление. Оставяха се монети, пръстени, червени конци и обезателно се миехме с водата от изворчето. От беседката или „кьошка”, както го наричахме /днес тя не съществува/, се откриваше неповторима гледка. Не случайно Вазов е написал тук своето стихотворение „Към природата”.12


Честването на храмовия празник на манастира продължава и днес. Много етрополци и гости ходят в манастира, за да се помолят за здраве и благодат, да отдадат почитта си на светата обител и да се полюбуват на величествената природа.

След реставрация на манастира в края на 60 - те и началото на 70 - те години на ХХ век, през м. май 1977 г. в магерницата и в една от стаите на манастира е открита музейна експозиция. През 1992 г. тя е обновена. Посетителите могат да разгледат скривалището на Левски и залата „Етрополска книжовна школа”, в която с музейни копия на ръкописи се представя дейността на школата. Тук се докосваме до духа на славната история на манастира „Света Троица”.

 Етрополският манастир „Света Троица” е наше скъпо духовно наследство, завещано ни от векове. Манастирският комплекс е обявен за архитектурен, исторически и художествен паметник на културата през 1964 г. / ДВ, бр.37/.

През 2007 г. манастирът „Света Троица” заедно с Историческия музей в гр. Етрополе и Часовниковата кула в града са включени под № 63 в Движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта”.

Историята би загубила смисъл, ако не ни връщаше ежедневно към упованията и достиженията на предците ни, ако не ни приобщаваше към тяхното гордо наследство. Не в погромите, а в победите е нейният смисъл. Затова вярваме, че Етрополският манастир „Света Троица” ще бъде съхранен и предаден на потомците ни такъв, какъвто сме го получили от предците ни.


 


 

Контакти:

Телефон: 0720/62042

Настаняване:

Етрополският манастир предлага стаи за нощувка със самостоятелен санитарен възел,

на цена за легло - 6 лв.

Храна се предлага само за по-големи групи туристи.